бива

may

бивам възхитен delight

бивам засенчен take umbrage

бивам наказан smart for

бивам намерен случайно turn up

бивам подложен на undergo

бивам похабен go to waste

бивам ръкоположен take orders

* * *

бѝва,

гл., мин. св. деят. прич. бѝвало 1. (може, възможно е, позволено е) can, may, must (c inf.), should (c inf.); (с отрицание) should, ought to, must; ако \бива да попитам if I may ask; \бива ли така? (укор) you oughtn’t to/shouldn’t behave like that; така не \бива you mustn’t do that, that won’t do, that’s not the way/not right; no more of that; (съгласие) all right; O.K.; agreed;

2. в съчет. с ме, те, го, я, ни, ви, ги: \бива го (за нещо) it’s quite good, it’s not to be sniffed/sneezed at, (it’s) swell! (за човек) he’s worth his salt, he’s a smart one, he is a peach/prince! (годен съм) \бива ме be good/efficient (в at); be up to the mark, разг. have class; \бива си го (за човек) he knows a trick or two, he’s up to every trick, he’s a smart fellow; не го \бива разг. he’s no use, (болен е) he’s off colour, he feels seedy/rotten; (за нещо, ужасно е) амер. it stinks; него още го \бива there’s life in the old dog yet; не ме \бива за нищо be fit for nothing, be awkward with o.’s hands; амер. I’m a bonehead for this job; хлябът \бива ли го? is the bread any good?; • то \бива, \бива, ама … (възмущение) really, that’s the limit; that’s a bit (too) thick.